Блогът на dedication :: Човек се ражда свободен а на всякаде е в окови

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.02.2010 19:29 - Човек се ражда свободен а на всякаде е в окови

Автор: dedication Категория: Поезия

Прочетен: 1122 Коментари: 0 Гласове:

Раждаме ли се или произхождаме от нещо? Свобода или зависимост в малък спектър? Въпросите ни притискат всеки ден а отговорите къде са ? Кога хората престанаха да са нещо и започнаха да стават нищо?

Свободата. Всеки ден си мислим, че сме свободни. Да имаме свобода да избираме, но изборът ни е ограничен. Тогава можем ли да говорим за истинската свобода? Ако не сме притискани от социалната среда биваме притискани от самите нас, нашите предрасъдици, нашите недостатъци. Времето, в което сме принудени да живеем ние нямаме право на свобода. Имаме право на право лъкатушещо между доброто и лошото, които се преплитат в буйната река наречена съвременен живот.
Но дори и в античноста, дори и в ерата на зараждане на живота отново не е имало истинска свобода. Хората от много отдавна са свикнали да бъдат водени. Представлявани от водача на племето, шамани, монарси, царе, крале, президенти. Тези водачи още в първобитния строй са научили хората на идолопоклоничество. Това поклоничество е добре застъпено през всичките епохи та до наши дни. Кланяме се на какво ли не. Вярваме в какво ли не. Надяваме се на каквото и да е. И всички говорят за сигурност и всички говорят за свободното слово, но истински свободно ли е то ?
Как може една "преходна" държава да възпитава люде със свободен дух? Отговорът е съвсем лесен - не може.
От съвсем ранна детска възраст "бъдещите лидери" биват потискани в забавачницата. В началните училища винаги има добри и лоши ученици. А какво става в гимназиите ? Дали ни дават възможност за пътя на горе или ни бутат стремглаво на долу към пропастта на идиотизма. Плавно падаме в зловещата им дупка, от която измъкване няма. Така младите "лидери" стават бъдещи загубеняци. Загубеняци, заблудени хора в прехода.Преходът от вечното добро към тленното зло. Загубили своя морал, загубили всичко свято и ценно. Захвърлили ценностната система на боклука и осланящи се на материала.
Свързвали ли сте някога свободата с материала или количеството?
Дали ви се е искало някога да отидете в близкия магазин и да си купите малко свободичка ей така десет-петнадесет минути свобода, истинска свобода. И тази свобода да я споделите с някой. Можеш ли да мечтаеш дори за тази свобода, в която не се притесняваш за утрешния ден или за ежедневните проблеми. Нямаш време да мечтаеш бързаш, защото времето е пари, а парите ти дават власт. Властта те кара да взимаш погрешни решения, а какво ли не правим за малко власт в стремежа за свобода.
Объркали сме посоките. Объркали сме времето. А може би просто не сме си на мястото. Закърнели сетива изпиват последните надежди на деня.
Как да продължа да търся през деня изгубената своя човешка душа ридаеща за малко свобода, скитаща между доброто и злото

Нагоре